Световни новини без цензура!
Скалата Стоунхендж е била преместена на 400 мили от Шотландия, установиха учени
Снимка: ft.com
Financial Times | 2024-11-19 | 13:13:34

Скалата Стоунхендж е била преместена на 400 мили от Шотландия, установиха учени

Пионерските геоложки изследвания за датиране разкриха изненада в сърцето на Стоунхендж, неолитният паметник в Южна Англия, чийто произход е обвит в хилядолетна мистерия.

Изследователите откриха, че така нареченият олтарен камък на кръглия паметник — някога се смяташе, че е бил транспортиран от Уелс — всъщност е от североизточна Шотландия.

Задължително за четене

Тази статия беше представена в бюлетина за задължително за четене, където препоръчваме по една забележителна история всеки делничен ден. Регистрирайте се за бюлетина тук

Тежащият шест тона мегалит от пясъчник почти сигурно идва от Оркадския басейн на повече от 400 мили, казаха учени, откритие, което предполага, че праисторическите британци са показали значителна транспортна способност.

Изследването подчертава как устойчивостта на образа на Стоунхендж като английска икона противоречи на произхода на остров Великобритания, включително „сините камъни“ от западен Уелс. Последната работа по произхода показва как авангардни аналитични техники могат да бъдат използвани за изследване на древното човечество, давайки нови прозрения в области от социалната история до еволюцията на болестите.

„Това е наистина шокиращ резултат, но ако тектониката на плочите и атомната физика са верни, тогава олтарният камък е шотландски“, каза Робърт Иксър, археолог от Лондонския университетски колеж и съавтор на статия относно изследването, публикувано в Nature в сряда. „Работата повдига два важни въпроса: защо и как точно олтарният камък е бил транспортиран от най-северната част на Шотландия?“

Полегналият олтарен камък е централна загадка на Стоунхендж и околните гробни места, чиято конструкция започна преди около 5000 години за предполагаеми духовни цели. Олтарният камък е геологически различен от уелските сини камъни около него и предишни изследвания на университета Абъристуит и учени от UCL предполагаха, че не е от Уелс.

Британските изследователи този път се обединиха с експерти от Западна Австралия, за да впрегнат аналитични методи, разработени за намиране на обещаващи цели за добив на метали.

Техниката използва как концентрациите на радиоактивния елемент уран и неговия разпаден продукт – металното олово – служат като „вграден хронометър“, показващ възрастта на геоложки проба, каза професор Крис Къркланд, съавтор на статията.

Чрез сравняване на химическите данни от олтарния камък с райони с скали с подобна възраст, изследователите заключиха с 95 процента сигурност, че мегалитът идва от североизточна Шотландия.

Работата показа „красивата връзка, която науката ни позволява да направим с дълбоката история на нашата планета“, каза Къркланд, геоучен от университета Къртин в Пърт, Австралия.

Стоунхендж привлече повече от 1,3 милиона посетители миналата година, доказателство за продължаващото му привличане въпреки — или може би поради — несигурността относно историята на създаването му.

Пропуските в знанията отдавна представляват както предизвикателство за изследователите и пространството за процъфтяване на романтични идеи за комплекса, включително сред съвременните друидски поклонници.

„Това пленява въображението ви, защото има толкова много неизвестни“, каза Антъни Кларк, друг университет на Къртин съавтор на изследването и дългогодишен ученик на Стоунхендж.

Последните открития подчертават как степента на предприемчивост и социалния обмен сред праисторическите британци може би е недооценена, казаха изследователите.

Минали находки в Стоунхендж включват глави на боздуган от Външните Хебриди край северозападната шотландска континентална част, въпреки че транспортирането на масивния олтарен камък по суша или море би било много по-трудно.

Усилието, положено за пренасянето на мегалита юг предполага, че Стоунхендж е упражнил психологическа хватка в основата си точно както прави днес, каза Хедър Себир, старши уредник на сайта в English Heritage, благотворителната организация, която го управлява.

„Имаше някаква убедителна причина хората исках да сглобя всички тези камъни“, каза Себире. „Те искаха да оставят своя отпечатък.“

Източник: ft.com


Свързани новини

Коментари

Топ новини

WorldNews

© Всички права запазени!