Скалата Стоунхендж е била преместена на 400 мили от Шотландия, установиха учени

Пионерските геоложки проучвания за датиране разкриха изненада в сърцето на Стоунхендж, неолитният монумент в Южна Англия, чийто генезис е обгърнат в хилядолетна тайнственост.

Изследователите откриха, че по този начин нареченият олтарен камък на кръглия монумент — в миналото се смяташе, че е бил превозен от Уелс — в действителност е от североизточна Шотландия.

Задължително за четене

Тази публикация беше показана в бюлетина за наложително за четене, където предлагаме по една забележителна история всеки работен ден. Регистрирайте се за бюлетина тук

Тежащият шест тона мегалит от пясъчник съвсем несъмнено идва от Оркадския басейн на повече от 400 благи, споделиха учени, изобретение, което допуска, че праисторическите британци са посочили забележителна транспортна дарба.

Изследването акцентира по какъв начин устойчивостта на облика на Стоунхендж като британска икона опонира на произхода на остров Англия, в това число „ сините камъни “ от западен Уелс. Последната работа по произхода демонстрира по какъв начин авангардни аналитични техники могат да бъдат употребявани за проучване на античното човечество, давайки нови прозрения в области от обществената история до еволюцията на заболяванията.

„ Това е в действителност фрапантен резултат, само че в случай че тектониката на плочите и атомната физика са правилни, тогава олтарният камък е шотландски “, сподели Робърт Иксър, археолог от Лондонския академични лицей и съавтор на публикация по отношение на проучването, оповестено в Nature в сряда. „ Работата повдига два значими въпроса: за какво и по какъв начин тъкмо олтарният камък е бил превозен от най-северната част на Шотландия? “

Полегналият олтарен камък е централна мистерия на Стоунхендж и близките гробни места, чиято структура стартира преди към 5000 години за хипотетични духовни цели. Олтарният камък е геологически друг от уелските сини камъни към него и предходни проучвания на университета Абъристуит и учени от UCL допускаха, че не е от Уелс.

Британските откриватели този път се сплотиха с специалисти от Западна Австралия, с цел да впрегнат аналитични способи, създадени за намиране на обещаващи цели за рандеман на метали.

Техниката употребява по какъв начин концентрациите на радиоактивния детайл уран и неговия разпаден артикул – металното олово – служат като „ вграден хронометър “, показващ възрастта на геоложки проба, сподели професор Крис Къркланд, съавтор на публикацията.

Чрез сравняване на химическите данни от олтарния камък с региони с скали с сходна възраст, откривателите заключиха с 95 % сигурност, че мегалитът идва от североизточна Шотландия.

Работата сподели „ красивата връзка, която науката ни разрешава да създадем с дълбоката история на нашата планета “, сподели Къркланд, геоучен от университета Къртин в Пърт, Австралия.

Стоунхендж притегли повече от 1,3 милиона гости предходната година, доказателство за продължаващото му привличане макар — или може би заради — несигурността по отношение на историята на основаването му.

Пропуските в знанията от дълго време съставляват както предизвикателство за откривателите и пространството за преуспяване на сантиментални хрумвания за комплекса, в това число измежду актуалните друидски поклонници.

„ Това пленява въображението ви, тъй като има толкоз доста незнайни “, сподели Антъни Кларк, различен университет на Къртин съавтор на проучването и дълготраен възпитаник на Стоунхендж.

Последните открития акцентират по какъв начин степента на деятелност и обществения продан измежду праисторическите британци може би е недооценена, споделиха откривателите.

Минали находки в Стоунхендж включват глави на боздуган от Външните Хебриди край северозападната шотландска континентална част, макар че превозването на солидния олтарен камък по суша или море би било доста по-трудно.

Усилието, положено за преместването на мегалита юг допуска, че Стоунхендж е упражнил психическа хватка в основата си тъкмо както прави през днешния ден, сподели Хедър Себир, старши организатор на уеб страницата в English Heritage, благотворителната организация, която го ръководи.

„ Имаше някаква безапелационна причина хората желаех да сглобя всички тези камъни “, сподели Себире. „ Те желаеха да оставят своя отпечатък. “